Честит празник, приятели! Честит ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ!!!

Честит празник! 

Днес, приятели не е обикновен ден. На този ден, ние почитаме българското! Българското, което народът ни е успял да запази векове наред! Хора, като Левски, Вазов, Ботев, хора, които са запасвали оръжия и са проливали кръв! Хора, които са използвали думите и перото, като “оръдие” за да защитават родината и народа си! Хора, които с истински действия и цената на живота си, ще бъдат помнени завинаги! 

България е една за нас и ние - българите трябва да не се забравяме и заравяме в алчност, егоизъм, назначения и политика! Трябва да милеем и живеем с устрем към по-добро за нас, за децата ми и нея - родната ни България!!!

И нека днес, време в което войната и оръжието са дяволски инструменти, стиховете и римите да карат онези, чиято алчност извира и блика от самите тях, да се замислят над това, което Вазов е казал..., 

“и скоро, знам аз, кат зрак небесни светата правда ще пак да блесне, ще се разкъсат интриги грозни, ще се разкрият вси мрачни козни и зли кроежи, и бедни чувства, що гонят сляпо идея пуста, и съд по-честен ще се направи над тез, що днеска скръбта ги дави и мълком слушат псувни гнуснави.”

Малкото овчарче Митко

Върви си малкото овчарче Митко из гората. Днес, като началото на всеки друг ден, дневната доза депресия, още не го беше напуснала. Малкият палавник не можеше да разбере, защо никой не го харесва. Защо другите не му говореха?! Защо го отбягваха?! Защо?! Дори и след, като така им бе заръчано - да го харесват, пак нищо не ставаше! Уж е овчарче, а си ходи сам, без стадо...,"само гегата ми не ме предава, само тя ми е вярна!" си мислеше Митко, галейки двете червени къдрици, които беше залепил на върха на сопата си. Те го успокояваха.

Изведнъж, насреща му Зайко Байко. 

- Здравей, Зайо! - каза малкият палавник. Заекът го изгледа, леко отвратен и си присви едното ушенце, изразявайки слабия интерес, с който го слушаше.     - Ти защо не ми казваш "здрасти"? Поздравявай ме де, нищо няма да ти стане. Все пак в една гора живеем. - заекът, приключи бързата молитва, която си казваше на ум, молейки се малкия досадник да се набута сам в някоя мечешка пещера и да отърве всички от наглото си присъствие, подви и другото си ушенце, показвайки на самотното овчарче, че не го е впечатлил ни най - малко и изчезна навътре в гората.

В този момент, една сврака, видяла всичко, от клона на дървото, на което беше кацнала си каза: "- Този Митко бе..., как му хлопа дъската, а?!" 

Copy, Paste и още нещо...

В деня след един от най-хубавите и стойностни български национални празници 6-ти септември - съединението на Източна Румелия и Княжество България, изпълнени, още със спомени от честването преди една година в съзнанието ни изниква следния въпрос: Дали областния управител си съчинява сам прессъобщенията и статиите? Веднага се досещаме, че има служител, който върши тази работа, но светкавично изниква и друг въпрос - Ами тогава, г-н Управителя не проверява ли съдържанието на тези техни медийни изяви, нали все пак те изграждат имиджа му, дори и този на държавната структура, която той толкова умело ръководи?

Отегчени от дневната доза PR пълнеж, бликайки най вече от страницата на Областна администрация Търговище, се лутаме из интернет пространството за да се разнообразим, доколкото можем. Изневиделица попадаме на статия в интернет медия, където Областния на Пловдив, отправя поздравления за светлия 6-ти септември..., и нещо тогава привлича вниманието ни..., думите там, много ни напомнят за вчерашното изказване на не кой да е, а на г-н Стайков! С усмивка на лицето правим, разбира се проверка и наистина установяваме, че някой е преписал от някой!Разбира се само те си знаят, но защо ли мислите ни клонят към това, че преписвача е от нашия клас, от нашата градина! :))))

Изумени сме, толкова ли е трудно да измислиш няколко реда, да поздравиш съгражданите си, да проконтролираш поне, а не да ги обиждаш не влагайки никаква мисъл в действията си!

Но това е положението, разочаровани за пореден път, затваряме очи и се връщаме една година назад. Там, където градския площад бе изпълнен с празнично настроение и боен дух!

И не забравяйте, г-н преписвач, може да уволнявате, да назначавате, да редактирате написаното/преписаното/ от вас, но знайте, ние вече сме го видяли, не само ние, а и други, които също виждат какво и кой сте всъщност! 

Отдолу са линковете към публикациите довели ни до тези размисли:

https://www.facebook.com/tg.government/posts/2016395028594739

https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fwww.google.bg%2Famp%2Fs%2Fwww.24chasa.bg%2Famp%2F6428772&h=ATPeKbcfIQ2IyL-BS3znPYs-XecS4D1cdFuR7I_KuTuDt-zsYbQHs1PIfQXtOwmq-oJEOslkYb6Yh6VfM5IB0RgN-5pt_7ESSBarHeDuKQnwElQhU_wsKnfbUydF8V-CZwMU3lm5VreJ

132 години от съединението на Източна Румелия с Княжество България

Днес празнуваме 132 години от обединението на Източна Румелия с Княжество България!

Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет(БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.^[24]

В краткосрочен план Съединението и провокираната от него война със Сърбия водят до финансова и вътрешнополитическа дестабилизация на Княжеството, съпроводена с увеличаване на данъчното бреме и трайна, независимо от постигнатите през януари и февруари 1886 г. договорености, заплаха от сръбска и османска страна. Външнополитическата несигурност се допълва от отношението на Русия, която не одобрява начина, по който е постигнато обединението с Източна Румелия, и чрез привържениците си сред политическите сили и в армията се противопоставя на княз Александър Батенберг в момент, когато престижът му сред националистите е най-висок. Борбите между русофили и русофоби ескалират с Деветоавгустовския преврат, последван от абдикация на Батенберг и скъсване на българо-руските отношения през есента на 1886 г.^[25]

Из https://bg.m.wikipedia.org

КОГАТО СЛЪНЦЕТО ОГРЕЕ

 

Когато слънцето огрее

То дава ти живот

Когато слънцето изгрее,

Ти започваш своя ход,

Разцъфваш, скачаш, пиеш утринна роса,

ден след ден, устремено вдигаш ти глава.

Сутрин ставаш и започваш да вървиш напред,

Всеки ден започваш да се вреш наред,

Копаеш ти в корени дълбоки,

Копаеш денем, нощем без посоки.

Копнееш да си бук вековен с пола от клони ти отпред,

Копнееш са си дъб съдбовен, единствен, векове наред.

Но ето, пак, отново, слънцето изгрява.

и пърли младите листа.

Листата падат там тъдява,

и младата фиданка изгоря! 

И както старата гора си знае, но ти пропусна да съзреш,

че слънцето за теб изгрява,

и не кой друг, а то ти дава да растеж!

Но слушай слънцето, приятел,

защото ти приключваш своя ход

бъди му ти другар, а не завоевател,

и напролет ще изгрее нов Живот!

В навечерието на новото правителство

 Пореден ден след изборите..., вечерно време повечето хора стоят, почиват си и си мислят... " - Мамка му, пак докато седна и трябва да си лягам! Утре пак толкова много работа...!" ..., и нормално /държа да отбележа/, нормално човек си ляга..., сгушва се на топло и уютно, гледа малко телевизия, чете книжка, и смирен, изпълнен с желание за успешен утрешен ден, заспива, сънува..., други пък тъкмо се прибират от тогава от работа. Единия вече заспал, другия се прибира от дневна смяна, а вечерята в хладилника... Трети, тепърва отива на работа - нощна смяна...

Но има и някой..., застанали, ей там свити, свити и сами, скърцащи с нокти по пода. Начупили зъби стискайки, от неочакваните драми, които ги преследват в живота. Загуби, които ги учат как да се борят, как да оцелеят! И преди всичко, те учат, че трябва леко да се напънеш..., да мислиш! И тогава, със сигурност ще има резултат. Ще ти се случват хубави неща. Все пак е по - добре "Пешо" да те повиши, отколкото ти да му се каниш, че ще го уволниш и да не уцелиш. Следите по пода са и в резултат на друго..., чудиш се.., пак копаеш.., " - Мамка им Патриоти! Дали ще искат постът на Областния за тях?!?! Да ида до София ли?! Да им обещя още нещо.., Поне за областен да се уредя..., друго е да не съм БИВШ..., Мамка му!"

   Заплахи, злоба, страшен поглед..., това не нормално Това не е хубаво, не е добро! Ти наистина трябва да го осъзнаеш! И колкото по - скоро, толкова по - добре! Защото, "Пешо", той  ще те намести, ще те прати към родния град, или следващата общинка!

Професия "бивш областен управител"

     Напоследък доста често около нас се споменават думите "бивш областен управител". Може би заради предизборната кампания, може би заради често сменящите се правителства, но дали наистина тези думи имат някаква тежест..., някакво значение...? Може би някога те са звучали престижно в Омуртаг, в Търговище..., навсякъде, но политиката е нещо без предвидим край..., бели лексуси, черни мерцедеси, след всяка изминала предизборна кампания, "бившите областни" стават все повече и повече. След няколко години всеки пети ще е бивш областен. Така че, ТИ в един момент /тук е спорно, дали ти самия го осъзнаваш/ си казваш..., "- Аз, добре ли съм...? Нормално ли е да заплашвам и да съм груб? Полудявам ли, или наистина не съм добре...!?" Червената кифла..., не, тя по-скоро е КЛОУН, криещ сладичката си гушичка с поредния шал, застанала плътно до мен е първото доказателство. 

    Второто е налудничавия ми поглед. Поглед, като на мишелов, на орел, на гарван, дебнещ от клоните на близкото дърво..., и в един момент осъзнаваш, че на върха на дървото, всъщност си на доста ниско. Толкова ниско, колкото мишката би се страхувала от човек, мъчейки се да се докопа до сиренцето в мааалкото капанче! Но, още

По - лошо, е че не всички бивши областни са глупави и лоши..., има и хубави хора, умни, забавани, мислещи ЧЕСТНО!!! Вече може би осъзнаваш, че нещо ти има..., вече виждаш, че е за твое добро да потърсиш помощ. Ние сме с теб...

 

В спорта - на всяка цена, но в политиката трябва да сме преди всичко хора!

Напоследък сме доста впечатлени в Нашия град, от едни момчета, баскетболисти, които доказват усилено, че с желанието си за игра и упоритостта, с която се стремят към успеха, нещата могат много лесно да се случат..., за тях няма политически бариери, за тях няма разделение по възраст, те се държат, като един истински отбор, като приятели! Тук политиците трябва да се замислят..., би било добре дори и да вземат пример от тях! /според сигурен източник от отбора/ ;)