вторник, 12 септември 2017 г.

Малкото овчарче Митко



Върви си малкото овчарче Митко из гората. Днес, като началото на всеки друг ден, дневната доза депресия, още не го беше напуснала. Малкият палавник не можеше да разбере, защо никой не го харесва. Защо другите не му говореха?! Защо го отбягваха?! Защо?! Дори и след, като така им бе заръчано - да го харесват, пак нищо не ставаше! Уж е овчарче, а си ходи сам, без стадо...,"само гегата ми не ме предава, само тя ми е вярна!" си мислеше Митко, галейки двете червени къдрици, които беше залепил на върха на сопата си. Те го успокояваха.
Изведнъж, насреща му Зайко Байко. 
- Здравей, Зайо! - каза малкият палавник. Заекът го изгледа, леко отвратен и си присви едното ушенце, изразявайки слабия интерес, с който го слушаше.     - Ти защо не ми казваш "здрасти"? Поздравявай ме де, нищо няма да ти стане. Все пак в една гора живеем. - заекът, приключи бързата молитва, която си казваше на ум, молейки се малкия досадник да се набута сам в някоя мечешка пещера и да отърве всички от наглото си присъствие, подви и другото си ушенце, показвайки на самотното овчарче, че не го е впечатлил ни най - малко и изчезна навътре в гората.
В този момент, една сврака, видяла всичко, от клона на дървото, на което беше кацнала си каза: "- Този Митко бе..., как му хлопа дъската, а?!" 



четвъртък, 7 септември 2017 г.

Copy, Paste и още нещо...

В деня след един от най-хубавите и стойностни български национални празници 6-ти септември - съединението на Източна Румелия и Княжество България, изпълнени, още със спомени от честването преди една година в съзнанието ни изниква следния въпрос: Дали областния управител си съчинява сам прессъобщенията и статиите? Веднага се досещаме, че има служител, който върши тази работа, но светкавично изниква и друг въпрос - Ами тогава, г-н Управителя не проверява ли съдържанието на тези техни медийни изяви, нали все пак те изграждат имиджа му, дори и този на държавната структура, която той толкова умело ръководи?
Отегчени от дневната доза PR пълнеж, бликайки най вече от страницата на Областна администрация Търговище, се лутаме из интернет пространството за да се разнообразим, доколкото можем. Изневиделица попадаме на статия в интернет медия, където Областния на Пловдив, отправя поздравления за светлия 6-ти септември..., и нещо тогава привлича вниманието ни..., думите там, много ни напомнят за вчерашното изказване на не кой да е, а на г-н Стайков! С усмивка на лицето правим, разбира се проверка и наистина установяваме, че някой е преписал от някой!Разбира се само те си знаят, но защо ли мислите ни клонят към това, че преписвача е от нашия клас, от нашата градина! :))))
Изумени сме, толкова ли е трудно да измислиш няколко реда, да поздравиш съгражданите си, да проконтролираш поне, а не да ги обиждаш не влагайки никаква мисъл в действията си!
Но това е положението, разочаровани за пореден път, затваряме очи и се връщаме една година назад. Там, където градския площад бе изпълнен с празнично настроение и боен дух!
И не забравяйте, г-н преписвач, може да уволнявате, да назначавате, да редактирате написаното/преписаното/ от вас, но знайте, ние вече сме го видяли, не само ние, а и други, които също виждат какво и кой сте всъщност! 

Отдолу са линковете към публикациите довели ни до тези размисли:


сряда, 6 септември 2017 г.

132 години от съединението на Източна Румелия с Княжество България

Днес празнуваме 132 години от обединението на Източна Румелия с Княжество България!
Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет(БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.


Със Съединението и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско.[24]



В краткосрочен план Съединението и провокираната от него война със Сърбия водят до финансова и вътрешнополитическа дестабилизация на Княжеството, съпроводена с увеличаване на данъчното бреме и трайна, независимо от постигнатите през януари и февруари 1886 г. договорености, заплаха от сръбска и османска страна. Външнополитическата несигурност се допълва от отношението на Русия, която не одобрява начина, по който е постигнато обединението с Източна Румелия, и чрез привържениците си сред политическите сили и в армията се противопоставя на княз Александър Батенберг в момент, когато престижът му сред националистите е най-висок. Борбите между русофили и русофоби ескалират с Деветоавгустовския преврат, последван от абдикация на Батенберг и скъсване на българо-руските отношения през есента на 1886 г.[25]

Из https://bg.m.wikipedia.org