петък, 5 май 2017 г.

КОГАТО СЛЪНЦЕТО ОГРЕЕ

 


Когато слънцето огрее

То дава ти живот

Когато слънцето изгрее,

Ти започваш своя ход,

Разцъфваш, скачаш, пиеш утринна роса,

ден след ден, устремено вдигаш ти глава.

Сутрин ставаш и започваш да вървиш напред,

Всеки ден започваш да се вреш наред,

Копаеш ти в корени дълбоки,

Копаеш денем, нощем без посоки.


Копнееш да си бук вековен с пола от клони ти отпред,

Копнееш са си дъб съдбовен, единствен, векове наред.


Но ето, пак, отново, слънцето изгрява.

и пърли младите листа.

Листата падат там тъдява,

и младата фиданка изгоря! 


И както старата гора си знае, но ти пропусна да съзреш,

че слънцето за теб изгрява,

и не кой друг, а то ти дава да растеж!


Но слушай слънцето, приятел,

защото ти приключваш своя ход

бъди му ти другар, а не завоевател,

и напролет ще изгрее нов Живот!






Няма коментари:

Публикуване на коментар