Пореден ден след изборите..., вечерно време повечето хора стоят, почиват си и си мислят... " - Мамка му, пак докато седна и трябва да си лягам! Утре пак толкова много работа...!" ..., и нормално /държа да отбележа/, нормално човек си ляга..., сгушва се на топло и уютно, гледа малко телевизия, чете книжка, и смирен, изпълнен с желание за успешен утрешен ден, заспива, сънува..., други пък тъкмо се прибират от тогава от работа. Единия вече заспал, другия се прибира от дневна смяна, а вечерята в хладилника... Трети, тепърва отива на работа - нощна смяна...Но има и някой..., застанали, ей там свити, свити и сами, скърцащи с нокти по пода. Начупили зъби стискайки, от неочакваните драми, които ги преследват в живота. Загуби, които ги учат как да се борят, как да оцелеят! И преди всичко, те учат, че трябва леко да се напънеш..., да мислиш! И тогава, със сигурност ще има резултат. Ще ти се случват хубави неща. Все пак е по - добре "Пешо" да те повиши, отколкото ти да му се каниш, че ще го уволниш и да не уцелиш. Следите по пода са и в резултат на друго..., чудиш се.., пак копаеш.., " - Мамка им Патриоти! Дали ще искат постът на Областния за тях?!?! Да ида до София ли?! Да им обещя още нещо.., Поне за областен да се уредя..., друго е да не съм БИВШ..., Мамка му!"
Заплахи, злоба, страшен поглед..., това не нормално Това не е хубаво, не е добро! Ти наистина трябва да го осъзнаеш! И колкото по - скоро, толкова по - добре! Защото, "Пешо", той ще те намести, ще те прати към родния град, или следващата общинка!
