Когато слънцето огрее
То дава ти живот
Когато слънцето изгрее,
Ти започваш своя ход,
Разцъфваш, скачаш, пиеш утринна роса,
ден след ден, устремено вдигаш ти глава.
Сутрин ставаш и започваш да вървиш напред,
Всеки ден започваш да се вреш наред,
Копаеш ти в корени дълбоки,
Копаеш денем, нощем без посоки.
Копнееш да си бук вековен с пола от клони ти отпред,
Копнееш са си дъб съдбовен, единствен, векове наред.
Но ето, пак, отново, слънцето изгрява.
и пърли младите листа.
Листата падат там тъдява,
и младата фиданка изгоря!
И както старата гора си знае, но ти пропусна да съзреш,
че слънцето за теб изгрява,
и не кой друг, а то ти дава да растеж!
Но слушай слънцето, приятел,
защото ти приключваш своя ход
бъди му ти другар, а не завоевател,
и напролет ще изгрее нов Живот!
