Напоследък доста често около нас се споменават думите "бивш областен управител". Може би заради предизборната кампания, може би заради често сменящите се правителства, но дали наистина тези думи имат някаква тежест..., някакво значение...? Може би някога те са звучали престижно в Омуртаг, в Търговище..., навсякъде, но политиката е нещо без предвидим край..., бели лексуси, черни мерцедеси, след всяка изминала предизборна кампания, "бившите областни" стават все повече и повече. След няколко години всеки пети ще е бивш областен. Така че, ТИ в един момент /тук е спорно, дали ти самия го осъзнаваш/ си казваш..., "- Аз, добре ли съм...? Нормално ли е да заплашвам и да съм груб? Полудявам ли, или наистина не съм добре...!?" Червената кифла..., не, тя по-скоро е КЛОУН, криещ сладичката си гушичка с поредния шал, застанала плътно до мен е първото доказателство.
Второто е налудничавия ми поглед. Поглед, като на мишелов, на орел, на гарван, дебнещ от клоните на близкото дърво..., и в един момент осъзнаваш, че на върха на дървото, всъщност си на доста ниско. Толкова ниско, колкото мишката би се страхувала от човек, мъчейки се да се докопа до сиренцето в мааалкото капанче! Но, още
По - лошо, е че не всички бивши областни са глупави и лоши..., има и хубави хора, умни, забавани, мислещи ЧЕСТНО!!! Вече може би осъзнаваш, че нещо ти има..., вече виждаш, че е за твое добро да потърсиш помощ. Ние сме с теб...
